Ще ни уморите с тази „съдебна реформа”
Виктория Георгиева, коментар за
Поредният случай на експанзия на пътя, следващото ликвидиране, следващият служител на реда, нарушил закона – не от през вчерашния ден сме привикнали на такива вести. Но през последната година и половина напряко претръпнахме, тъй като тази черна статистика е всекидневие.
То не бяха разкрития, постфактум, несъмнено, за силиконови полицайки, които безусловно за 200 лева са подготвени да си плюят върху работата и морала, то не бяха разкрития за дрогирани и пияни „ предприемачи ”, както и за едвам навършили пълноправие екземпляри, които си заплащат на тоя или оня служител на реда, с цел да им обезпечава чадър, то не бяха разкрития за корумпирани полицейски чиновници, които безнаказано вилнеят по улиците. И най-страшното – то не бяха случаи на изцяло почтени жители, оказали се за зла тяхна орис по неверното време на неверното място, поради което заплатиха със живота си.
Последните дни ни припомниха и различен проблем, който по едно време беше минимализиран – нападенията против беззащитни старци по селата. Двама възрастни в с. Ветрен бяха свиреп пребити, с цел да им бъдат взети жълтите стотинки. Единият от старците е в тежко положение в болница. Бяхте позабравили за тези случаи, нали? И както постоянно, причинителят е от малцинствата – идващ проблем, който също беше овладян в някакви рационални граници допреди година и половина.
Малка скоба разтварям – че имаме проблем с корупцията, имаме – въпреки това да не е нещо нетипично за страните от Източна Европа, в противен случай. Че на всички места има некадърници, има. Че евентуално има и доста аморални чиновници, има. Че сигурно има такива детайли и в прокуратурата, и в съда, и на всички места другаде, има. Но по какъв конкурс ги избират служителите на реда в Министерство на вътрешните работи, изключително дамите, мозъкът ми не го побира. На такива като тея двете платени феи (Симона Радева и Любка Гечева), безусловно на лицата им е изписано какви са, по дяволите. И те не се самоназначават, нали се сещате. По веригата нагоре не един и двама утвърждават в редиците на родната полиция да се влеят тез морални изроди.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи, в случай че би трябвало да бъдем почтени, бързо реагира на последния абсурден случай, при който френски жител беше затрит с автомобила си на Околовръстното шосе, а килърът се оказа, че е евентуално ескортиран от полицейски автомобил. За по-стария случай, при който Георги Семерджиев безусловно разпарчетоса две девойки, Демерджиев също неотдавна изнесе данни, че се касае за полицейски чадър над килъра, който е включвал присъединяване на 40 чиновници на Министерство на вътрешните работи, трима от които на управителни позиции. Обществена загадка ни разкри, дет се вика, само че за разлика от прешественика си най-малко посмя намерено да го признае.
Обаче... за момента освободени от служба са най-вече служители на реда по ниските равнища, а всяка вярна стъпка на Министерство на вътрешните работи, наложително бива словесно аргументирана по линия против прокуратурата. Какво имам поради – „ В доста бърз порядък ще бъдат извършени дисциплинарни производства против двамата служители на реда, съпричастни към злополуката, породена на Околовръстното шосе от Димитър Любенов. На тях към този момент са отнети служебните карти и персоналното им оръжие ”, съобщи служебният министър на вътрешните работи, като незабавно обаче трансферира топката в полето на прокуратурата, питайки: „ Кога друга система в страната ще последва Министерство на вътрешните работи и „ ще разпознава хората, които не извършват служебните се отговорности или ги нарушават ” и „ какъв брой години би трябвало да чакаме за това. Министерство на вътрешните работи не може да дава храна, да е на прицел, откакто Министерство на вътрешните работи всекидневно се чисти от тези хора. Г-н Гешев желае това състояние да продължи. То е доста удобно за разследване, за прокуратура, за съд... ” Както и: „ Прокурорът не разреши на чиновниците ни да подхващат дейности по задържането им (на двамата полицаи) и не разрешиха да изнасяме данни, с цел да не пречим на следствието ”.
Оказа се, че Демерджиев очевидно не познава добре закона, тъй като това, за което упреква прокуратурата, е в пълномощията точно на Министерство на вътрешните работи, а прокурор не може забрани такова нещо.
Но да оставим Демерджиев – той е за малко и е на поста едвам от няколко месеца. Както самичък акцентира, това са проблеми в системата, „ която е изпусната от надзор и то не от през вчерашния ден ”. Факт. Искрен е, не може да му се отхвърли, което обаче никога не може да се каже за предшественика му – Бойко Рашков, чиято съществена цел беше да чегърта и да упреква – най-много основния прокурор Иван Гешев. С какво друго можем да запомним престоя на Рашков във властта? А, да, оправдавам се – с един незаконен арест.
Кога ли му изпуснахме края, е въпросът. Дали по време на ръководството на служебните кабинети? Или от момента, в който четворната коалиция пое юздите, или пък точно с идването на Рашков? Всъщност истината е, че всичко протичащо се е изцяло разумно разследване от дългогодишните дейности против прокуратурата, осъществявани от шепа политици и олигарси, които сътвориха и стъпиха върху мантрата „ правосъдна промяна ”. Благодарение на нея някои партии съумяха да влязат и в Народното събрание. И до момента в който последните година, две наблюдавахме цирковете, които творяха против Иван Гешев, институциите бяха оставени на самотек, в този момент жънем горчивите плодове от това, а някои заплащат с живота си.
Не сме не запомнили и Надежда Йорданова, чиято съществена цел като правосъден министър беше не друга, а още веднъж единствената предпочитана за партията, от която беше издигната известната като „ Жената зад щанда ” дама – Демократична България – да бутнат Иван Гешев. Посмяхме се на злочестите и опити да пребори най-малко словесно основния прокурор, позабавлявахме се с напъните и да срича и изяснява, въздъхвахме отегчено при следващата порция логорея, с която ни заливаше тя. Но нямаше нищо смешно, трагично беше.
Опитите да бъде овладяна прокуратурата, доведоха до разрушаването на институциите, до цялостната им беззащитност. Беше закрито и спецправосъдието, което вместо да донесе позитивни резултати (както ни обещаваха и ни уверяваха чегъртащите от „ смяната ”) още повече утежни ситуацията, тъй като част от клиентите на Специализираната прокуратура са тези, които подкопават устоите на цялата страна. А въпросните към този момент се усещат безусловно недосегаеми.
Овладяната страна – в това се трансформира България. Остава да бъдат изчегъртани само опърничавата прокуратура, в частност – неприятният Гешев, с цел да можем да разпуснем цялата страна.
И в този момент отново ни приказват за правосъдна промяна – с цялата си безочливост и надменност, изчегъртващите, които ни запратиха в тинята, отново подеха обичаната си мантра. A истината е, че най-големият проблем на правосъдната промяна, е, че Христо Иванов се занимава с нея от 2014 година...
***
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
Поредният случай на експанзия на пътя, следващото ликвидиране, следващият служител на реда, нарушил закона – не от през вчерашния ден сме привикнали на такива вести. Но през последната година и половина напряко претръпнахме, тъй като тази черна статистика е всекидневие.
То не бяха разкрития, постфактум, несъмнено, за силиконови полицайки, които безусловно за 200 лева са подготвени да си плюят върху работата и морала, то не бяха разкрития за дрогирани и пияни „ предприемачи ”, както и за едвам навършили пълноправие екземпляри, които си заплащат на тоя или оня служител на реда, с цел да им обезпечава чадър, то не бяха разкрития за корумпирани полицейски чиновници, които безнаказано вилнеят по улиците. И най-страшното – то не бяха случаи на изцяло почтени жители, оказали се за зла тяхна орис по неверното време на неверното място, поради което заплатиха със живота си.
Последните дни ни припомниха и различен проблем, който по едно време беше минимализиран – нападенията против беззащитни старци по селата. Двама възрастни в с. Ветрен бяха свиреп пребити, с цел да им бъдат взети жълтите стотинки. Единият от старците е в тежко положение в болница. Бяхте позабравили за тези случаи, нали? И както постоянно, причинителят е от малцинствата – идващ проблем, който също беше овладян в някакви рационални граници допреди година и половина.
Малка скоба разтварям – че имаме проблем с корупцията, имаме – въпреки това да не е нещо нетипично за страните от Източна Европа, в противен случай. Че на всички места има некадърници, има. Че евентуално има и доста аморални чиновници, има. Че сигурно има такива детайли и в прокуратурата, и в съда, и на всички места другаде, има. Но по какъв конкурс ги избират служителите на реда в Министерство на вътрешните работи, изключително дамите, мозъкът ми не го побира. На такива като тея двете платени феи (Симона Радева и Любка Гечева), безусловно на лицата им е изписано какви са, по дяволите. И те не се самоназначават, нали се сещате. По веригата нагоре не един и двама утвърждават в редиците на родната полиция да се влеят тез морални изроди.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи, в случай че би трябвало да бъдем почтени, бързо реагира на последния абсурден случай, при който френски жител беше затрит с автомобила си на Околовръстното шосе, а килърът се оказа, че е евентуално ескортиран от полицейски автомобил. За по-стария случай, при който Георги Семерджиев безусловно разпарчетоса две девойки, Демерджиев също неотдавна изнесе данни, че се касае за полицейски чадър над килъра, който е включвал присъединяване на 40 чиновници на Министерство на вътрешните работи, трима от които на управителни позиции. Обществена загадка ни разкри, дет се вика, само че за разлика от прешественика си най-малко посмя намерено да го признае.
Обаче... за момента освободени от служба са най-вече служители на реда по ниските равнища, а всяка вярна стъпка на Министерство на вътрешните работи, наложително бива словесно аргументирана по линия против прокуратурата. Какво имам поради – „ В доста бърз порядък ще бъдат извършени дисциплинарни производства против двамата служители на реда, съпричастни към злополуката, породена на Околовръстното шосе от Димитър Любенов. На тях към този момент са отнети служебните карти и персоналното им оръжие ”, съобщи служебният министър на вътрешните работи, като незабавно обаче трансферира топката в полето на прокуратурата, питайки: „ Кога друга система в страната ще последва Министерство на вътрешните работи и „ ще разпознава хората, които не извършват служебните се отговорности или ги нарушават ” и „ какъв брой години би трябвало да чакаме за това. Министерство на вътрешните работи не може да дава храна, да е на прицел, откакто Министерство на вътрешните работи всекидневно се чисти от тези хора. Г-н Гешев желае това състояние да продължи. То е доста удобно за разследване, за прокуратура, за съд... ” Както и: „ Прокурорът не разреши на чиновниците ни да подхващат дейности по задържането им (на двамата полицаи) и не разрешиха да изнасяме данни, с цел да не пречим на следствието ”.
Оказа се, че Демерджиев очевидно не познава добре закона, тъй като това, за което упреква прокуратурата, е в пълномощията точно на Министерство на вътрешните работи, а прокурор не може забрани такова нещо.
Но да оставим Демерджиев – той е за малко и е на поста едвам от няколко месеца. Както самичък акцентира, това са проблеми в системата, „ която е изпусната от надзор и то не от през вчерашния ден ”. Факт. Искрен е, не може да му се отхвърли, което обаче никога не може да се каже за предшественика му – Бойко Рашков, чиято съществена цел беше да чегърта и да упреква – най-много основния прокурор Иван Гешев. С какво друго можем да запомним престоя на Рашков във властта? А, да, оправдавам се – с един незаконен арест.
Кога ли му изпуснахме края, е въпросът. Дали по време на ръководството на служебните кабинети? Или от момента, в който четворната коалиция пое юздите, или пък точно с идването на Рашков? Всъщност истината е, че всичко протичащо се е изцяло разумно разследване от дългогодишните дейности против прокуратурата, осъществявани от шепа политици и олигарси, които сътвориха и стъпиха върху мантрата „ правосъдна промяна ”. Благодарение на нея някои партии съумяха да влязат и в Народното събрание. И до момента в който последните година, две наблюдавахме цирковете, които творяха против Иван Гешев, институциите бяха оставени на самотек, в този момент жънем горчивите плодове от това, а някои заплащат с живота си.
Не сме не запомнили и Надежда Йорданова, чиято съществена цел като правосъден министър беше не друга, а още веднъж единствената предпочитана за партията, от която беше издигната известната като „ Жената зад щанда ” дама – Демократична България – да бутнат Иван Гешев. Посмяхме се на злочестите и опити да пребори най-малко словесно основния прокурор, позабавлявахме се с напъните и да срича и изяснява, въздъхвахме отегчено при следващата порция логорея, с която ни заливаше тя. Но нямаше нищо смешно, трагично беше.
Опитите да бъде овладяна прокуратурата, доведоха до разрушаването на институциите, до цялостната им беззащитност. Беше закрито и спецправосъдието, което вместо да донесе позитивни резултати (както ни обещаваха и ни уверяваха чегъртащите от „ смяната ”) още повече утежни ситуацията, тъй като част от клиентите на Специализираната прокуратура са тези, които подкопават устоите на цялата страна. А въпросните към този момент се усещат безусловно недосегаеми.
Овладяната страна – в това се трансформира България. Остава да бъдат изчегъртани само опърничавата прокуратура, в частност – неприятният Гешев, с цел да можем да разпуснем цялата страна.
И в този момент отново ни приказват за правосъдна промяна – с цялата си безочливост и надменност, изчегъртващите, които ни запратиха в тинята, отново подеха обичаната си мантра. A истината е, че най-големият проблем на правосъдната промяна, е, че Христо Иванов се занимава с нея от 2014 година...
***
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ